Когато идеалът ти се срине... Или как парите убиват.

Както съм казвала, нека бъдем себе си. Нека бъде истината. В името на тази истина съм принудена да сваля розовите очила и да изпадна в дупката, която са ми подготвили. Нека бъде истината. Дори когато боли.


Пиша това, защото веднъж публикувано, то придобива нова сила. Вече има друго измерение, неговите характеристики се променят. Фактът, който функционира като мисъл, става още по-стабилен и се изкачва едно стъпало нагоре в представите ни за нещата.


 Така и аз искам да пиша за нещо, за което писах преди година, а и преди това.
 Ставаше въпрос за доктора чудо, моя доктор, гордостта ми. Един, но го имаше. ЕДин, но като по филми.


 Хиляди мисли преминаха през главата ми и си отидоха. Сега там е по-скоро един празен бял лист. И тъжна песен на цигулка.
 Много бяха въодушевени отзивите ми за МОЯ доктор. Бях го проверила, убедила се, че чудото е факт.
 Сега това чудо вече е минало. Той също беше преборен от силата на ПАРИТЕ.

 Това, че точно сега се оплаквам, не означава, че вчера съм разбрала за изчезналия идеал. Не. Всъщност с месеци събирам информация и се опитвах да я оборя. Информация, какво мислят другите за него.
 То е коренно различно от това, което мислеха преди години...около 7-8 да речем: "Безспорен авторитет. Бори се за здравето на пациентите си."
 Днес това е минало.

 Днес той вече е човекът, който също е посегнал към силата на парите, подобно на неговата подчинена, която буквално убива хора за ПАРИ.  Масово се обсъжда новото му амплоа на човек, който си иска парите. Нерегламентирани пари за лечение.
 Днес той е човекът, който без никакво извинение ми отказа лечение вече повече от година, без никакво основание. Един лекар не може да е безразличен към живота и здравето на хората. Още по-малко пък ТОЙ. Длъжен е да отговори на зов за помощ. Като прибавим, че моето здраве за него беше по-важно дори от всички, без да ми предлага незаслужени предимства заради това. Но не. 

 Оказва се, че всъщност, моето здраве въобще не го вълнува. Попаднали в един заплетен триъгълник виждам, че всичко е само гол КАРИЕРИЗЪМ, вероятно. И шанс да получа помощ  нямам. Професионализмът също го няма. Извинявах този отказ по много начини. Днес вече той няма друго извинение, освен непрофесионално отношение и инат. И безразличие към моето здраве. Пълно безразличние. Мисъл единствено за лична изгода. Е, "лична" в моите очи, не в неговите. Защото ако искаш да минаваш за най-добрия в своята специалност, това е стремеж към лична изгода. Мен лично ме интересува, дали съм здрава, дали съм излекувана. Стремежът към професионализъм за мен включва стремеж към стабилизиране на моето здраве и НИЩО ДРУГО.

 Макар и един, мисълта, че имаше доктор, който се бореше за здравето на болните си ме крепеше и радваше.
 Днес, с днешна дата, от днес аз трябва да отворя широко очи, колкото и да не искам, да приема дълбоко болката и да ВИДЯ, че това е минало. Че този доктор не устоя на изкушенията и новият капиталистически подход, може би. Той вече , а може би и винаги, гони целта да е водещ в професията си, а не добруването на пациентите. Днес той иска да бъде като другите, най-вероятно. Поне успява. Той се доближава до вещицата от Видин, която скубе хората и ги убива за пари.
 Днес моята истина се промени. Вече го няма онзи човек, който доказваше, че можеш да бъдеш и добър, можеш да бъдеш и точен, можеш да бъдеш и справедлив.

 Днес каквото посееш, това и ще пожънеш. А жътвата е още простаци, такива като докторката, която скубе пациентите жестоко, а те, балъците, плащат без да се борят.

 Днес погребвам един свой идеал. Днес погребвам едно приятелство.

 Днес отново ...всички доктори не стават. А корупцията е навсякъде. Днес отново няма нито един българин, който има чест и достоинство.

 Днес моят доктор вече не дава пет пари за моето здраве.
 Имаме новина, убихме героите. България го може.

 Вие нема ли да се научите да създавате? Тъпи недалновидни тарикати - това са българите. Културата им е у гъзо!
 Не, не моята култура. Дори с това гъзо моята е повече. Онази на тарикатите, които забикалят културата отдалеко. А оттам идва и културата във взаимоотношенията. Един глупак не може да има културни взаимоотношения, той да гепне нещо, да изтарикати нещичко и до там му стигат силиците.

 То се видя, че Бойко и приятели връщат Иван Костов на власт. ВИдя се мръсната им мутрица. Какво остава?

 Както каза днес един интелигентен таксиметров шофьор, да не очакваш чак толкова - единици са стигнали до тази извод - въпросът не е в идеологиите - капитализъм, социализъм, въпросът е в икономическото развитие и социалната политика спрямо населението. Другото са приказки. Е, с детските градини на Бойко няма да се оправим, с Костов зад гърба му. Да ги ... в десните. Кой не знае, че Костов е близък с ямболията , дето води Атака, че явно и с "Ред, законност, справедливост". Наглата му муцуна все такива заглавия измисля, да заблуждава хората. Ама че тъпанар.
 Само НДСВ дадоха нещо реално на народа. Показаха интелект в политиката.

 И макар да намесих политиката в поста за дохтора...то е едно. Няма да има оправия в политиката, няма да има оправия и в Онкологията. Имаше един дохтор, който се бореше за съвестна работа, вече и той е  минало.
 Да живее българщината, която унищожава всичко ценно у човека.
 И макар да има 3 милиона българи, които харесват справедливостта , те спят, и на власт са 1% от населението, което ви го вкарва яко отзад, пък вие продължавайте да си трайкате. ЯВно до там ви стигат усещанията и гордостта!

 Няма го дохтора чудо. Дохтора чудо умря! Той се казваше Иван Гаврилов. И сега се казва така, но вече не е никакво чудо. Пригответе си пачката. Мен дори за пари няма да ме излекува, но вас Ще.

Това също е част от реалността
За съжаление пациентите се превръщаме все повече и повече в стока .

За съжаление имаше един за пример, а вече го няма.