Днес реших да понадраскам нещо.
 Вчера ми казаха, че сигурно не съм разбрала и съм нямала понятие от възродителния процес.
 Бях забравила за това.
 Бях млада и зелена, политиката не ми е слабост, тя е за амбициозни ... .
 Колко ли са, обаче, хората, които преживяха Възродителния процес, както ние?

 Аз имах две съученички туркини. За едната писах в предишните си постинги последните дни. Те са коренно различни. Едната с бяла кожа и тъмно черна, гарваночерна коса, другата руса с дълга руса плитка. Коренно различни бяха и по характер. Тази с русата плитка е моя приятелка. Имам в живота си 3-4 такива приятелки, толкова близки. Едната е туркиня. Тя се казваше ... . Съкратено й казвахме ... . 
 Ще си призная, не познавам много турските имена и не ми се мисли, няма да измислям подходящо име с подходящо съкращение. Нито ще кажа нейните. Но тя си имаше име. Турско име. Имаше и съкращение, което беше като името на героиня от известен сериал. Така й казвахме най-често.

 Свива ми се сърцето като си спомня това, което стана с нас, когато им  смениха имената. Беше толкова тъжно. И сега се разстройвам. Как да нарека моята приятелка с ново име, след като много добре знам, как се казва! След като така майка я е кръстила. Това беше първата ми среща с нещо толкова социално отговорно в живота ми. Ние трябваше да пораснем покрай Възродителния процес.
 Как постъпихме?
 Не зная за съучениците ми, които го правят тайно. Нали важните неща ги правят тайно. Доколкото имах поглед, ние не коментирахме нито веднъж с нея смяната на имената. Тя е интелигентен човек, рядко интелигентен. Не каза нито дума! Нито дума!!! Мислите, че е нещо нормално? Не, не е. Възхищавам й се за това. 

 Защото в същото време другата ми съученичка беше побесняла, така, както си беше усмихната и мълчалива. Дума не обелваше, беше необщителна. Затворена в нейните си неща. Тя не общуваше много с нас, повечето премълчаваше. И в този момент аз бях изненадана от нея. Тя така мразеше българите. Мразеше и мен. Защото и аз бях такава. Тя ни обиждаше и от очите й струеше злоба и ненавист. Не я обвинявам изобщо. Тогава й бях ядосана, защото аз с нищо не бях й нарушила правата. И не бих. 

 Казват, имало опасност, този процес е бил наложителен. Защо не? Това е възможно. Все пак, те живеят тук. Ако искат да са българи трябва да се подчиняват на нашите решения. Въпросът е кой измисли такива гламаво решение и защо! Но това не ме занимава сега. Мисълта ми беше за Възродителния процес на ниво съученици.

 Имах рядката възможност да наблюдавам този процес толкова отблизо,  толкова лично. Моите съученички и моята много добра приятелка. Злобата и ненавистта на едната, на която за първи път чухме гласа да се извисява. Примирението и разума на другата. Никакви допирни точки. Не бях толкова зряла да разговарям с момичето, което беше бясно на това насилие. ДАже нямах капацитета да я разбера напълно тогава. Тя имаше пълно право. Разбиха семействата им, пръснаха се. Няма семейство, което да е на едно място. ПРъснаха се. Разказват ми, кои роднини са заминали и защо, кои са отказали. Разделиха ги. Това са много, много съсипани животи.


 И все пак, никой не каза, че е заминал насилствено, бягайки от Възродителния процес. Основно са взели доброволно решение да заминат , когато са им отворили границите. За да си опитат там късмета. Някои починаха, близък на едната беше убит в Турция. За пари. Процесът продължава, защото те вече са пръснати, те тук са сами, решили да останат. И двете ми съученички останаха. Въпреки омразата те са  тук. В родината си. Но много от тях пораснаха рано, твърде рано.





 И колко ми стана обидно, когато снощи едната ми каза, дъщеря ми е била винаги най-добра по български език и литература, но в новото училище учителката решила, че ... и й оставила 4-ка.
 Нямаше и капчица намек, че е пренебрегната, защото е туркиня. А най-вероятно е точно така. И с ълзите ми се стичат, това не става за глупости, защото добрите хора винаги търпят прищевките на изродите ни!

 Както в училище ме учиха добрите педагози, трябва да си направи и заключение.
 Не помня моята родина и родни политици да са ми дали смислено обяснение на този Възродителен процес. Даже едва ли се сещат, че ми държат такова обяснение.
 Възродителният процес ни промени. Но той не успя да застане между нас. Защото никога не използвах измисленото име към приятелката си. Не смеех да ме чуят, че я наричам с турско, затова използвахме няколко години съкратеното й име. Като на героинята от известния сериал. Ние заобиколихме простотията на политиците. Сигурно можете и вие!!!

е един от най-сремните моменти в новата ни стория.
Колко ли съдби са били променни и наранени от това ?

Аз сериозно гледам на опасността от Турция и не обичам турците. Все пак говоря за българските турци, а това е различно. Да не се оставяме на опасностите от срам.
Не разбирам и игрите на Доган, но трябва да се гледа реално на нещата, а не да позволяваме тъпите ни политици, доказали се като такива, да си правят каквото искат с нас и съдбите ни. Тези български турци са наши приятели. Понякога и роднини.

Малцинствата трябва да се държат в страх.ИРА да не е създадена от любов към Англия.Сега този страх се използва много добре от Де,Пе ,Се,ако само си посмял да кажеш ,че някой е крадлив,то ти нарушаваш етническия мир.

Да, хубаво е да си изясним. И аз това исках да кажа. Че не трябва заради приятелството си с редови хора да пречим да бъдат изобличени тези мошенници. И да използват недоволството ни, за да злоупотребяват. Не трябва сляпо да се противопоставяме на този процес.
Доган ще му видя сметката за 1 месец, ако ми падне. Ама защо ли толкова "умни" мъже не могат. Разбира се, първо ще го разбера, а после е лесно.

Подкрепям мнението ти.

Радвам се, че мислим еднакво.
Лек ден! :)