Един учен законник (устар. - човек, който добре познава закона) поискал да постави Христа в затруднение и го запитал:
-Учителю, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
Христос му казал:
-Какво е писано в закона?
Ученият отговорил:
-Възлюби Господа от все сърце и душа и ближния си - като себе си.
Иисус му казал:
-Право отговори; тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
-Но кой е мой ближен? - попитал отново законникът.
Тогава Христос разказал притчата за Милостивия самарянин:
По пустия и стръмен път от Иерусалим за Иерихон вървял човек. Нападнали го разбойници, ограбили го, изпонаранили го и го оставили полумъртъв сред пътя. Наскоро след това минал по същия път един свещеник, погледнал наранения и си отминал. Същото сторил и един левит (прислужник при Иерусалимския храм). След левита минал един самарянин. Като видял нещастния пътник да лежи край пътя, самарянинът се отбил, смилил се над пострадалия, почистил, намазал и превързал раните му, качил го на добичето си и го откарал в странноприемницата, като се погрижил за него до пълнотому оздравяване.
-Как ти се струва - запитал Христос законника? Кой от тия трима е бил ближен на наранения от разбойниците?
-Оня, който проявил към него милост - рекъл ученият човек.
-Иди и ти прави също така! - му отговорил Христос.


Притчата за Милостивия самарянин дава ясен отговор на въпроса - кой е наш ближен. Наш ближен е всеки, който проявява милост към нещастните, без да гледа на лице и произход, дали е беден, или богат, сродник или далечен, познат или непознат, сънародник или другородец. Ближен е и оня, който се нуждае от нашата помощ, без също да се гледа на неговото положение или произход. -Иди и ти прави също така - казал Христос на законника.
Тъй казва Той днес и на всекиго едного от нас.