... против корупцията и безпорядките, безхаберието в ЗДРАВНАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ, което по статистика убива 1/3 от умиращите българи. Отказах лечение - химиотерапия. Нервите в Онкологична болница няма да си хабя. По-добре да умра на спокойствие, отколкото да живея с уроди. Некултурен е българският народ.
А с моите показатели май нямам много шанс. Не понасям лицемерието и безотговорността. У всички. На всички нива.

Сега ако имаш възможност да отидеш да живееш някъде сред природата...да не виждаш абсолютно никой...да пиеш само изворна вода...никакви хора, новини....да си общуваш с природата....
И да се върнеш абсолютно здрава...
Не е чудо това - случва се...
Стискам ти палци!

при тази болест всеки случай е различен, сам за себе си, няма рецепти. Предписаха ми 3 вида лечение в онкологията и не дават гаранции. Имам 4 сериозни билкари и лечители и още куп неща. Ама знае ли човек. Най-важното е, че трябва да започвам работа в задимена софия, обмърсявана от кремиковци, челопечене, коли и други.

Хайде помисли още малко , не можеш да свалиш светът сега , имаш твърде сериозен проблем за разрешаване...ако се откажеш от лечение , ще ти е по - трудно да се бориш срещу това , за което пишеш напоследък.

Аз ще потърся координатите на лекар, който лекува чрез специални диети.

Не зная какво да ти кажа...
Мислено съм с теб и те подкрепям! Надявам се на пълния ти успех и да се поздравим с него! Стискам палци! Успех!!!

Vsichko e v bojiite ruce!Moli se na Bog da ti dade sili da giveesh i zapazi ako mogesh pozitivizma si i nai vagnoto e givei den za den!Radvai se na hubavite neshta okolo teb!
Bog ni dava mudri saveti otibliata taka che te savetvam da si chetesh ot nej.Pozdrav!

Viki moga da zastana do teb v mul4anie na suglasie kum posta ti , vsi4ko drugo e beznadejden zov v hausa na bezredieto

Аз винаги съм се борила. Несправедливостта ме притеснява откакто се помня. Нищо ново.
А сега е идеалният вариант да се боря. Ако не остана жива, значи примерът ми ще остане за тези след мен. Тези борби не се правят от един човек. Щом аз мога да дам живота си, значи другите и те могът нещичко да дадат. В това е логиката.

Много ти благодаря! Имам доста адреси, но никога не бих отказала още един.
Сериозно се замислям, да ги дам в блога за други като мен. Много такива хора срещнах. И за пример за профилактика. Нав от блога го е дал вече в своите "Здравословнисти". и аз мога да се включа.

все ще кажеш нещо, което да ми хареса. Как успяваш да угодиш на всички?
Точно от подкрепа имам нужда. Не искам да съм сама, борбата не е лична моя.

От доста време се старая да взима от живота. Това ме промени, защото винаги съм обмисляла много и все се пазя за ... някога, когато ще живея. Сега за мен няма утре. Ден за ден.
Имам библията и сега си взех евангелията. Чета си. Наистина помага, ако отбираш кое е близко до теб. Да не се вманячваш. Нищо пресилено не е на добре.

И ти като есен ме изпълваш със задоволство. Подкрепата ви е много приятно нещо. От съжаление никога не съм имала нужда. Или поне не в този случай. Няма за какво. И ви усещам, като застанали в моята редица!
Прекрасни са всичките коментари и е чудесно, че има хора, които не са безразлични към този проблем.
Поздравявам ви! Нека добротата ви ви се възвърне стократно. Поне!
А обществото ни все някога да се научи, че борбите са общи. И всяка сила е в съединението. Да се дистанцираме от информацията, къде е сложен този надпис и да му повярваме.

Мисля си, че знам как се чувстваш... Мисля си и, че те разбирам... но не съм съгласна с решението ти!
Отказването на лечение ще рефлектира само върху теб и близките ти, и няма да повлияе на действието или бездействието на хората срещу които протестираш! На тях не им пука и им е още по - хубаво като се махнеш и не те виждат!...
Знам, че е трудно, но за да промениш нещата трябва да си им трън в задника, а не далечна сянка...
И не си мисли за шансове, а вярвай в себе си и знай, че можеш. Наистина можеш да се справиш с това!

ти наистина би трябвало да знаеш как се чувствам.
Не, не си права, че няма да им пука. Няма да им пука, ако нещата се покрият, ако имам настинка, примерно. Логиката е, че всичко зависи от обществото. То е двигателят, който може да се трогне от състоянието в държавата, защото утре техен роднина ще бъде загубен (ако държат на някого, защото модата напоследък е да се грижиш за собствения си задник, какво иска той). А ако обществото не се трогва, че 1/3 от българите загиват заради простотия, мързел, безхаберие, безчувственост - на която се учеха упорито във вузовете, вместо да лекуват и заради корупцията на лекарите, тогава нищо не може да го спаси. Силата е в единството. Като го няма - ще духаме всички супата.
Затова ме интересува какво прави Груйо и Пешо и Путьо, защото от тях зависи и моя живот и неговото качество.
Пак казвам, първия закон в Конституцията е ПРАВОТО НА ЖИВОТ, което тази държава е задължена да ни осигури, ако искат политиците да си взимат заплатите. Ако не - няколко убити ще свършат работа, те са супер страхливци. НАй-големите страхливци ни успавляват! Аз не желая да съм подчинена повече на тези мухльовци и смъртта ще реши проблема. Това също е изход. Явно обществото е мухливо.

Визирах, липсата на заинтересованост от страна на държавата и в частност медицинското съсловие. Колкото до обществото... ако си позволя да кажа това което мисля по въпроса съм сигурна,че много хора ще се ме замерват с камъни.
И все пак смъртта е пораженческо решение. А си мисля, че ние с теб не се предаваме просто така...Колкото и да ни е писнало!

такава е борбата.
Не мисля, че Левски се е мислил за герой, просто е правил, каквото е разумно. Въпросът е , защо другите не използват разума си? Но ... няма друг начин. Поне който може би трябвало да го използва.

Разум? Разум???
Когато ножът е до кокала, разума излиза в отпуска и ако трябва минаваш през трупове само да се задържиш над л...та.....