Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01.2018 12:00 - Московските процеси от 1936-1938 година. Разобличение на буржоазните лъжи
Автор: metaloobrabotka Категория: Технологии   
Прочетен: 933 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
От редакцията на РП: Статията, която ние публикуваме по-долу е била разположена на сайта на КПРФ още в 2014 г. Нейният автор е далеч от болшевизма, неговите оценки не винаги са пълни и верни, но фактическата информация, която той съобщава в своята статия е достатъчно важна. Още повече че тази информация от друга страна — от страната на буржоазията, представителите на която със своите признания фактически подтвърждават, че «сталинската пропаганда» е говорила на народа истината.

Немалък интерес представляват също така фактите, приведени от автора на статията по отношение «дейността» на троцкистите в Испания. Те напълно подтвърждават показанията на терористите — агентите на Троцки на Процеса от 1936 г. https://work-way.com/blog/2017/12/06/protsess-trotskistsko-zinovevskogo-terroristicheskogo-tsentra-1936-g/ за това, че връзка между фашистите и троцкистите е била системна, че троцкистите са работили с фашистите ръка за ръка навсякъде, не само в СССР. Те са били готови да служат на всяка реакция, само да се унищожи страната на социализма. Това тясно сътрудничество продължаева и днес. Не случайно в своята ненавист към периода на строителство на социализма в СССР и към това, кой това строителство е ръководил, те задминали най-яростните черносотенци.

Статията е публикувана със съкращения, с известни несъщественни нейни части, които са изпуснати. В някои места са дадени коментари от редакцията на РП.

Московските процеси от 1936 – 1938 г.: разгром на инакомислещите или пета колона?

…Темата на процесите т 1936–1938 г. (троцкистско-зиновиевски център, троцкистски паралелен център, дяснотроцкистски блок) се явява една от най- дискусионната в обществено-политическата сфера, даже вътре в лявото движение. Така, още с времето на XX конгрес на КПСС, състоял се в 1956 година, са се опитвали да се сформира мнение, съгласно което троцкистите и бухаринците към 1937 година преминали на страната на Й. В. Сталин, прекъснали връзката с Троцки. Както заявил Н. С. Хрушчов в своя доклад на по-горе упоменатия конгрес, никакви шпиони, вредители и заговорици не били те, нямало е никакви доказателства за тахната антисъветска дейност с изключение на техните собствени признания, може би добити от следователите с помоща на сила. В годините на горбачовската «перестройка» всички фигуранти от московските процеси били реабилитирани. (Това не е съвсем вярно. Осъдени на II Процес 1937 г. Г. Е. Пушин, И. И. Граше, И. Д. Турок, Б. О. Норкин, И. А. Князев били реабилитирани на 18 юни 1963 година с решение на Военната колегия на Върховния Съд на СССР; осъдените на III Процес 1938 г. Н. Н. Крестински, Г. Ф. Гринко, В. И. Иванов, И. А. Зеленски, С. А. Бесонов, А. Икрамов, Ф. Ходжаев, В. Ф. Шарангович, П. Т. Зубарев, Л. Г. Левин, Д. Д. Плетнев, И. Н. Казаков и П. П. Крючков  били реабилитирани в 1955-1965 г.[1] Хрушчовско троцкистките-фашисти оправдали своите.. Оправдали ги тайно, не особено информирайки за това  съветския народ. Горбачовците, в края на 80-те г., завършили това дело, вече открито оправдавайки останалите троцкистски фашисти и терористи. А сега има правят паметници и устройват помени… — прим. РП) Основният тезис на редица буржоазни и даже определено число леви изследователи се свежда до това, че те са се борили с бюрократическото прераждане на властта, за демократизация, а Й. В. Сталин, поради силата на своите природни диктаторски претенции, уж ги отстранил.

Между другото, днес имаме немалко количество сведения, подтвърждаващи състава на престъпленията в дейността на троцкистите и бухаринците, че те действително били замесени в това, в което и официално ги обвинили на процесите от 1936–1938 г. Разбира се има немалко завои, когато местните власти устройвали между себе си «съревнования» по количество намерени и разгромени контрареволюционери. (Споменавайки за това, следва да кажем главното — че тези «съревнования» устройвала самата контра, прониквайки в редиците на партийните и съветски организации, които след това болшевиките успели да разгромят. — прим. РП)

Всичко това е било осъдено още при Й.В. Сталин, за което е било упоменато в такива документи, като постановлението на СНК СССР и ЦК ВКПБ (б) от 28 април 1937 година, в съвместното им постановление от 17 ноември 1938 година, а така също в предложението на Политбюро на Генералната прокурора на СССР от А. Я. Вишински от 5 май 1937 година, касаещи преразглеждането на редица съдебни решения по отношение на инженерите и техниците от Донбас, осъдени без достатъчни основания. В това време дяснотроцкистския блок, имащ свои представители в партията, държавния апарат, Червената армия, НКВД, работнически колективи по места, действително приемал мерки, насочени на подкопаване на държавата, ползвайки се с поддръжката на Германия и Япония, в случай на успех бил готов да отиде на широки икономически и териториални отстъпки. (Не само дяснотроцкистския блок, но и троцкистския паралелен център, и троцкистско-зиновиевския терористичен център и цялата сянка на другите контрареволюционни терористически организации — в армията, НКВД, транспорта и пр. Всички те били готови да отдадат Съветската страна и съветския народ на заколение на фашистите и световния капитал, само и само да се унищожи диктатурата на пролетариата. Документите и фактите, подтвърждават това, безпорно. Може да не ги вземеш под внимание, ако стоиш не на страната на своя народ, а  на страната на неговия непримирим враг. Авторът на статията засега не може да застане на страната на народа — той се опитва да бъде «обективен, т.е.да стои между два стола и затова нищо че е по специалност историк, не вижда това, което е пред носа му. — прим. РП)

Според нас с цел установяване на истинската картина на събитията е целесъобразно последователно да се опровергаят основните митове, насаждани от времето на XX конгрес на КПСС, с използването на отечественни и чуждестранни източници, публикувани в последните години.

Мит 1. Никаква заплаха за Сталинския режим троцкистите и бухаринците не представлявали в 30-те години. Още повече много се махнали от Троцки и преминали на страната на Й. В. Сталин, заемали ключови постове в партията и в  съветския апарат.

Всъщност привържениците на Троцки още в 20-те години формирали конспиративни групи, на които разработвали антисталински планове. (Работата съвсем не е в това, че те са антисталински, а че са антисъветски, насочени против диктатурата на пролетариата, властта на работници и селяни. Сталин бил олицетворение на тази власт, неин главен и най-ярък изразител, стоящ на стража на класовите интереси на трудовия народ на СССР. Именно затова той пречел на контрареволюционерите, и именно затова, преди всичко, на него била насочена тяхната ненавист. Доказателство за това са признанията на троцкистите и зиновиевците на Първия «московски» процес https://work-way.com/blog/2017/12/06/protsess-trotskistsko-zinovevskogo-terroristicheskogo-tsentra-1936-g/ — прим. РП) На тайните събрания активно встъпвал сина на Троцки -Лев Седов. Самият Лев Давидович в брошурата «Лев Седов: син, другар, борец», издадена в 1938 година след смъртта на неговия син, отбелязал, че още в 1923 година той «отишъл към опозиционна дейност. Той бързо постигнал изкуството на заговорническата дейност, нелегални събрания и тайно печатане и разпространение на опозиционни документи». Така станало въпрос за преход към противозаконни методи на борба за властта.

Тази тенденция получила свое развитие в 30-те години. Външните бивши съратници на Троцки (Радек, Пятаков, Каменев, Зиновиев) формално били против него, заклеймявали го, а Троцки, в  същото време ги обвинявал в предателство. Tова е външната страна. Реално те използвали тактика на заблуда на партията – добирайки се до отговорни постове, надянали маската на привърженици на Съветската власт, а  зад гърба на ръководството на СССР поддържали контакти с Троцки, разработвали заговорнически планове. (Това подло явление и наричали тогава болшевиките «двуличие». По-подробно за него виж. в книгата «Процесс троцкистско-зиновьевского террористического центра»,https://work-way.com/blog/2017/12/06/protsess-trotskistsko-zinovevskogo-terroristicheskogo-tsentra-1936-g/ МЛРД «Рабочий Путь», 2018 г. — прим. РП) За това пряко говорят следните факти и документи:

Историкът Дж. Арч Гетти в 1980 година в Хуотноската библиотека на Харвардския университет намерил в архива на Троцки пощенски квитанции от писма, отправени от него в 30-те години до Радек, Соколников, Голцман. Най-голямо количество квитанции било от 1932 година, когато бил сформиран дяснотроцкистския блок. (Не само дяснотроцкистския, но и троцкистско-зиновиевския терористически блок. Голцман фигурира в числото на обвиняемите именно там — на I «Московски процес» 1936 г[2]. В тази същата 1932 г. бил организиран и параллелен антисъветски терористически троцкистски център с ръководители Радек и Соколников[3]. — прим. РП) Това по въпроса за това, че тези лица уж загубили връзка с Троцки и прекратили борбата. В упоменатите писма се обсъждала именно тактиката в борбата с Й. В. Сталин (Не просто тактика — това e меко казано. Обсъждала се е само една форма на борба с партията и Съветската власт, единствен тактически метод — терор, при това терор с неговата най-подла форма — индивидуален терор против неподкупните болшевики, партийни и съветски лидери. — прим. РП), за което свидетелстват материалите от едно от писмата на Лев Седов до своя баща в 1932 година, намерени в  архива на Троцки от историка Пиер Бруе.

«[Блокът] е организиран. В него влезли зиновиевци, група Стен–Ломинадзе[4] и троцкисти… Заявлението З. и К. за тяхната велика грешка в 27 г. била направена при преговорите с нашите за блока, непосредствено преди изгонването на З и К». (забележка: З и К – Зиновиев и Каменев).

Швейцарският комунист и член на изпълкома на Коминтерна Ж. Ембер–Дро бил тогава съратник на Н. Бухарин. В 1971 година в своите възпоминания той писал за последната среща с ниго, в хода на която се състояла дълга беседа. По думите на швейцарския комунист, той бил известен от Бухарин «за връзките на неговата група с фракцията Зиновиев–Каменев, за координиране борбата против властта на Сталин». Ембер–Дро отрицателно се отнасял към този съюз, защото те тогава се борили с програмата на троцкистите защото след победа политическите разногласия могат да ги разделят. Така също той отбелязал, че Бухарин съобщил, че «те решили да използват индивидуален терор, за да се избавят от Сталин». (Не само от Сталин, както показват материалите от «московските процеси», а от цялата съветска върхушка. Това означавало да се остави Съветската страна и диктатурата на пролетариата без висше политическо ръководство, да се направи страната неспособна към съпротива от класовия враг и чуждестранната интервенция. — прим. РП)

Такa също следва да се осланяме на публикацията в печата на един от бухаринските сподвижници – Валентин Астров, доживяла до края на XX век. Във вестник «Известия» от 27 февруари 1993 година той си спомнил, как през лятото на 1931 година Бухарин «в пряка форма заявил за необходимостта да убият СТАЛИН» Също, съгласно неговите думи, Бухарин поставил въпроса за блокиране с троцкистите «против сталинското ръководство и да се измени на ленинската линия на партията». Важно е да се обърне внимание, че Астров написал за това в началото на 90-те години, когато в пресата времето правили тези, които се стремили да докажат невиновността на враговете на Съветската власт.

Такa, привържениците на Троцки и Бухарин (още и Зиновиев с Каменев, а така също буржоазните националисти, бивши меншевики и есери и прочие белогвардейска контра — прим. РП) се обединили за организиране н покушения над Й. В. Сталин, В. М. Молотов, К. Е. Ворошилов, по тяхна инициатива е убит С. М. Киров в 1934 година (не само «по инициатива», а именно по пряка заповед на Троцки, Зиновиев и Каменев и привържениците им влизащи в ленинградския зиновиевски терористичен център[5] — прим. РП). Те също така разчитали да извършат в 1937 година военен преврат с помоща на свои хора в Червената армия, към която се отнасяли Тухачевски, Якир, Уборевич и други. Но всички тези въпроси ще се разглеждат в отделна статия.

Не се ограничавал само с това дяснотроцкистския блок, а разгърнал кампания по саботаж и вредителство на производственните и транспортни обекти (Вредителство и диверсия в СССР се занимавал не само дяснотроцкистския блок, но още и параллелния антисъветски троцкистски център, и прочие контрареволюционни организации. Всички те изпълнявали указания на чуждестранното разузнаване и действали в интерес на световния капитал, вече готвещ нова интервенция в Съветския Съюз. — прим. РП). За това, как това е ставало е видно от мемоарите на американския инженер Дж. Литлпейдж «В търсене на Съветското злато». Той описва, как се е сблъскал с неразбиране на Уралските рудници, след това всичко разяснил на персонала на предприятието, след което ситуацията апочнала видимо да се подобрява. Но след намеса на комисията на партийния ръководител в Урал И. Кабаков (И. Д. Кабаков — в 1934—1937 първи секретар на Свердловския обком на ВКП(б), член ЦК ВКП(б), ръководител на дяснотроцкистите в Урал, осъден и разстрелян през есенна на 1937 г.На  17 март 1956 година реабилитиран на хрушчовците.), действащия заместник на Наркома на тежката промишленост Г. Л. Пятаков (активен троцкист, ръководител на параллелния антисъветски троцкистски център, осъден на Процеса в 1937 г. — прим. РП), състоянието отново станало критично. Аналогична картина се наблюдавало и в Казахстан на Ридерското оловно–цинково находище. В резултат производственните показатели падали, отрасъла носел загуби.

Мит 2. Никакво сътрудничество на Троцки, Бухарин и техните привърженици с Германия и Япония не е имало. Още повече в своите работи Троцки заявявал, че в  предстоящата война той е за СССР, периодически поставял знак за равенство между Сталин и Хитлер, първия даже обвинявал в разкол на антифашистското движение в Германия в началото на 30-те години.

Разбира се Л. Д. Троцки в своите работи писал за всичко преиначено. Но вместо с това много страни от своята дейност той е замълчавал. Така още в 1927 година, когато над Съветския съюз надвиснала военна опасност, той открито призовал «да се възстанови тактиката на Клемансо, който… встъпил против френското правителство в това време, когато немците се намирали на осемдесет километра от Париж». (Троцки на ноемврийския пленум на ЦК през 1927 година дословно заявил следното:

«…когато врага бъде на 100 километра от Москва – ние ще направим това, което е направил Клемансо – ние ще свалим бездарното правителство; но с тази разлика, че Клемансо бил удовлетворен от вземането на властта – а ние освен това ще разтреляме тази тъпа банда нищожни бюрократи, предаващи революцията. Да, ние това ще направим! Вие също бихте искали да ни разтреляте – но вие не смеете. А ние ще посмеем, защото това ще е съвършено необходимо условие за победата…»

Тогава на пленума Троцки бил изключен от партията. А това негово нагло заявление — заявление на предателя на народа, който даже не се стеснявал от своето предателство, от тогава в историята на партията на болшевиките се получило името «тезиса на Клемансо». — прим. РП)

Още повече Троцки не се откзва от своите думи, разяснявайки в свое писмо до Орджоникидзе от 11 юли 1927 година същността на пораженчеството, което се заключава в съдействие на «поражението на «своята» държава, намираща се в ръцете на враждебната класа». Абсолютно същата мисъл той развивал в беседата с либералния немски писател Емилем Лудвиг на Принцовите острови. Съдържанието на тази беседа писателя разместил в своята книга «Даровете на живота». Троцки заявил, че Русия отва на никъде, пет годишния план и индустриализацията търпят неуспех. На въпроса, колко у него са последователите в Русия, Троцки казал, че е трудно да се определи, но те са разпръснати и работят нелегално. На въпрос на Е. Лудвиг, кога той и неговите привърженици ще излязат на открито той заявил:

«Когато се отдаде благоприятен случай отвън. Може би война или нова европейска интервенция – тогава слабостта на правителството ще се яви стимулиращо средство».

Избраната тактика е идентична на тази, която била предприета от генерал Андрей Власов в годините на ВОВ – борба със своето правителство с помоща на чуждия агресор. Предателство в чист вид…

По-долу ще приведем сведения, подтвърждаващи сътрудничеството на троцкистско-бухаринските сили с немците и японците в 30-те години.

Такa на 20 февруари 1937 година токийския вестник «Миако» публикувал отчет от заседанието на планово-бюджетната комисияна японското правителство. На него депутата Йосида попитал военноия министър на Япония генерал Сугияму, знае ли той за пропусквателната способност на Сибирската железница. Той отговорил утвърдително и добавил, че «в Русия има елементи, намиращи се в опозиция… правителството» и от тях получили съответната информация. След публикацията вестника  бил глобен за разгласяване на тайна информация, а главния редактор, по настояване на военния министър, подал отставка.

Има немалко сведения, подтвърждаващи факта на сътрудничеств на троцкистите с хитлеристите.

Тук следва да обърнем внимание на двуличието на испанските троцкисти – Работническата партия на марксическото обединение (ПОУМ), начело с един от другарите на Троцки Андрес Нин. На думи встъпвал за форсиране на социалистическите преобразования, обвинявал ръководството на Компартията на Испания в предателски интереси на работническата класа, формално влизал в състава на Народния фронт, противостоящ се на метежника Франко. Още повече този, А. Нин заемал пост на министър на правосъдието в Каталуния в този момент, когато Франко вдигнал меятежа.  При това критикувал републиканското правителство. На пръв поглед ще си кажете, че това е проява на противоречие вътре в левите сили, но всички те са против фашизма. Но през лятото на 1937 година, в решаващия момент, испанските троцкисти вдигнали възстание против републиканското правителство в Барселона. Изяснило се че ПОУМ тайно сътрудничал с Франко. Така на 23 октомври 1937 година началника на полицията  в Барселона подполковник Бурильо публикувал заловените тайни документи, касаещи заговора на ПОУМ. От тях следвало, че организация занимавала се със шпионаж в полза на фашистите, организирала саботаж на превозите на боеприпаси за републиканската армия и военните операции на фронте.

ПОУМ също така се е ползвала с поддръжката на Германии, за което писал П. А. Судоплатов в своите мемоари «Спецоперации. Лубянка и Кремъл, 1930–1950 година». По неговите думи, испанските троцкисти вдигнали метеж против републиканското правителство в Барселона в 1937 году с поддръжката на абвера, за което им съобщил един от бъдещите ръководители на тяхната тайна група «Красная капелла» Шулце–Бойзен. След ареста гестапо го обвинил в предаването на дадената информации. Така, във фрагментана стенограмата на нацистския трибунал било отбелязано, че «в началото на 1938 година по време на гражданската война в Испания обвиняемия по своята длъжност узнал, че възстанието против местното червено правителство в Барселона се готвило съвместно със секретната служба на Германия. Тази информация заедно със сведенията, получени от Полниц, била предадена в посолството на Съветска Русия в Париж». Примерно това и имал пред вид Л. Д. Троцки в 1927 година, издигайки лозунг на повторението на тактиката на Клемансо. С всички произтичащи последствия….

Важно e да се проанализира, как са действали троцкистите в много страни в годините на Втората световна война. Всички техни действия подтвърждават справедливостта на Сталинската пропаганда (А уместно ли е по отношение вярна и правилна информация да се употребяват изразите на враговете на народа, имащи явно негативен оттенък? То даже не е взето от автора на статията в кавички. А това означава, че той още не напълно е застанал на гледната точка на работническата класа, че той лъкатуши, независимо от обилието от известните му факти от историята, напълно опровергаващи буржоазната лъжа. — прим. РП), обвиняващи ги в съочастничество с фашистите.

Така в  септември 1938 година, когато немците готвили да нападнат на Чехословакия, ню-йоркската газета «Сошиалистеппил», поддържаща троцкистите, в заглавна статия писал следното:

«Чехословакия – чудовищен изрод в семейството от държави, родени на света с позорната Версайска конференция… Чехословашката демокрация винаги била само вехто покривало, хвърлено на развитието на капиталистическата експлоатация… Тази перспектива изисква от нас, при всички и всякакви обстоятелства, настояща революционна опозиция на чехословашката буржоазна държава».

В Китай троцкистите действали под ръководството на  японското военно разузнаване. Началникът на японската осведомителна служба в Бейпин в 1937 година пряко заявил, че в името на изгодите на Япония на тях им трябва:

«поддържането на групата на троцкистите и за способстване на успеха на тяхната дейност в различните части на Китай, защото тези китайцы подкопават единството на китайския народ. Те работят финно и с голямо изкуство».

(Действително, троцкистите «работели финно и с голямо изкуство», те сложно се разпознавали и затова с тях било сложно да се борят. За да се победят е трябвало немалко политическо знание. Прав бил Сталин, когато говорил, че целия въпрос е в кадрите, че ако има СССР, то е заради голямото количество политически грамотни кадри, то нямаше да има тези 910 проблема, които съветската страна е трябвало да решава и решава понякога с огромен труд. — прим. РП)

В САЩ, влизаща на страната на антихитлеристката коалиция, троцкистите също били осъдеиы като подръжници на нацистите и саботажници. Например на 1 декември 1941 година федералния окръжен съд в Минеаполис признал 18 водещи троцкисти за виновни в заговор, организиран с цел подкопаване дисциплината и лоялността на американски войници и моряци. Сред осъденитех били адвоката на Троцки А. Голдман, един от бившите телохранители в Мексико Джейк Купер и други. На всички им дали 16 месеца затвор.  А в март 1943 година троцкистския орган «Милитант» бил иззет от  пощата на САЩ, защото «пречил и вредил на правителството в неговите усилия да доведе войната до победен край». Постановлението на Министерството на правосъдието гласило, че «Милитант»

«открито агитирал народните маси против участие във войната… По колоните на това издание… се появляли материали… разглеждащи създаването на опозиция на военни усилия и подкопаване духа на армия и флот».

Аналогичен образ троцкистите били готови да действат и в нашата страна по време на нападението на Германия.

Мит 3. Никакъв привърценик на реставрацията на капитализма Троцки не се явява. Втори човек в болшевишката партия, той никак не може да застане на такава позиция.

Това, че Л. Д. Троцки считал за невъзможно построяването на социализма в отделно взета страна, допускало възможността на неговата победа едва във световен мащаб — общоизвестно. Така например в началото на XX век, когато в целия свят избухнал революционния пожар, той встъпвал за световна революция. В 20-те годни, когато революционната вълна в света спаднала, застанал на противоположни позиции, за което можем да съдим по конкретни фактаи и по първоизточници. (Не съвсем на противоположни. Спред думите му Троцки продължавал да встъпва за световна революция, но на дело правил всичко, за да я няма. Подробно историята на развитието на възгледите на Троцки и неговото постоянно противостояние на В. И. Ленин и болшевишката партия виж в Доклада на Й. В. Сталина на XV конференция на ВКП(б) 1 ноември 1926 г. «Социал-демократическият уклон в нашата партия», Съч., т.8, стр.234. — прим. РП)

Както е известно в 1925 година Л. Д. Троцки бил назначен на пост председател на концесиония комитет, след което започнал да сключва договори с международни компании с робски условия. Например на 14 ноември 1925 година дадена концесия на разработка на ленските месторождения на компанията «Лена Голдфилдс». Британски банков консорциум, владеещ компанията «Лена Голдфилдс» и поддържаща връзки с американския банков дом «Кун Лееб» (Крупен световен олигархически клан, който в значителна степен определял всетовната политика и икономика. — прим. РП), получил право да добив  на злато в течениена 30 години. Съгласно договора, площа на концесията обхващала територията от Якутия до източните склонове на Уралските планини. Компанията получила право да добива не само злато, но и желязо, олово, сребро, мед, получила в свое разпореждане огромен комплекс металургични предприятия, в  частност, Бисертския, Северски, Ревдински металургични заводи, Зюзелското и Дегтярско медни находища, Егоршинския въглищен басейн, Ревдинските железни рудници. Съгласно договоренностите за раздела на продукция, за Съветската власт в добива на драгоценни метали се падали само 7%. Така на компанията се давали огромни преференции, огромна територия и значително число предприятия.

Работата не е в това на кого се е дала концесията, че е имало разруха, че се е дала на този, който имал най-голяма изгода, че до чуждестранни инвестори, създали за това всички условия, че да се изкара икономиката от кризата, както утвърждават редица изследователи. (Буржоазните изследователи. Те друго не говорят и не могат, защото ако не лъжат и не преувеличават, то как могат, тогава да докажат, че в Стветския Съюз е било лошо? Че  е бил лош съветския социализъм? — прим. РП) С началото на 1921 година, когато е бил въведен НЕП, страната се изправила от разрухата, Съветската власт, вижда се използвала механизма на концесията, но в определени размери и на условия, изгодни на нашата държава. Но в 1925 година, когато икономиката на нашата страна достигнала нивото от 1913 година, отново станал въпроса за преодоляването на изостаналостта, за превръщането на Русия от аграрна страна в индустриална. Към това време имел негативния опит, когато Русия, встъпила в Първата световна война, не решила важни задачи. Така значителна част от икономиката съставлявала аграрния сектор при незначителна степен на промишлеността (в съотношение 80 към 20% в полза на селото, при това, че в страните от Европа съотношението е пропорции приблизително равни), машини и оборудване са се закупували от чужбина. В годините на първата световна война тази изостаналост се обърнала за нашата страна с тежки икономически последствия, за което писал в своите мемоари А. И. Деникин. Прецедентът съществувал! В условия на назряване на нови външни заплахи важно било да се отдели внимание на индустриализацията. И в тези условия Троцки разглеждал чуждестрания капитал, като основен локомотив на развитие, предоставяйки му всички ресурси в неограничено количество, фактически не контролирайки неговата дейност. (Той на думи говорил за развитие, а на дело правил всичко за да може това развитие да е само в интерес на световния капитал, в интерес на още по-голямото му обогатяване. Развитието на СССР Троцки разбирал, като развитие на колония, суровинен придатък на капиталистическите страни — или примерно така, както го разбират и днешните буржоазни власти в РФ. — прим. РП). Между впрочем, чужденците получили част от народното стопанство в нашата страна (Чужденците не получили «определяща част от народното стопанство» на СССР — авторът е забравил да сложи частицата «ще» след думата «получили». У тях въобще никакъв дял не е имало в СССР — не за това работниците и селяните в 1917 година свалили царя, помешчиците и буржоата, а след това 4 години махали от страната чуждестраните интервенти, че след това да раздават страната на чуждестрания капитал, от който те се избавили. Концесията — това не е «дял в народното стопанство на страната», това е само временно ползване, нещо от типа на аренда, но на условие за значително инвестиране «аренда» в обект «аренда» без получаване на права на собственост на него. — прим. РП), нямали мамерение сериозно да се занимават с индустриализацията в СССР – никой не иска да с създава конкуренти. Освен това, дадения извод е насочен на  разглеждане дейността на  компанията «Лена Голдфилдс», обещаваща инвестиции при сключване на съглашения, но не вложени нито рубла в развитието на находищата и предприятията. Цялата тази дейност се сврждала изключително до извозването на златото зад граница.

(Историята с компанията имала интересно продължение. Ще напомним, че «Лена Голдфилдс» — това е най-печално известната в Русия компания «Лензото», която безпощадно експлоатирала руските работници в царска Русия на Ленските находища, а в 1912 година разстреляла няколко хиляди безоръжни работници, убивайки над 500 човека — «Ленския разстрел». В 1917 година Ленските златни находища били национализирани. А в 1925 г., както вярно разказал автора на статията, били предадени в концессия на тази самата «Лене Голдфилдс», която получа по концесионен договор 93 % от обема на добива, задължена да добива не по-малко твърд установен обем руда в година (около 700 т), построявайки няколко завода в СССР, влагаща свое ново оборудване и т.н.

Но, както разказва старшия съветски дипломат И.М. Майски[6]

«Отношения между концессионерами и Советским правительством с самого начала были не очень гладки. Главная причина состояла в том, что капиталистические дельцы, стоявшие во главе «Лена Голдфилдс», пытались работать по-капиталистически в условиях социалистического государства. Так, например, при подписании концессионного договора они обещали вложить в предприятие большое количество иностранного капитала, а затем самым бесцеремонным образом нарушили это обещание. Больше того, они все время требовали субсидий у Советского правительства. Далее, руководители «Лена Голдфилдс», следуя привычным навыкам, стремились покрепче «прижать» рабочих на своих предприятиях. Это, естественно, вызывало не только резкий отпор со стороны рабочих, но и вмешательство советских властей, требовавших от концессионеров строгого соблюдения нашего законодательства о труде. Руководители «Лена Голдфилдс», опять-таки следуя привычным навыкам, пускались на различные хитрости и маневры, чтобы не платить Советскому государству причитающихся с них сборов и налогов. На этой почве ташке возникало немало споров и пререканий с ними. Наконец, английская «Интеллидженс сервис» широко использовала аппарат «Лена Голдфилдс» для сбора нужных ей шпионских сведений об СССР, что, конечно, не могло способствовать улучшению отношений между концессионерами и Советским правительством…

За да се намери изход от положението, в началото на 1930 г. било решено да се обърне казуса към арбитража, разглеждащ в подобен случай концессионните договори. Действително бил сформиран арбитражен съд от трима човека (по един представител от «Лена Голдфилдс» и Главния концесионен комитет на СССР плюс съгласуван между тях председател) и в средата на май 1930 г. той е трябвало да започн своята работа. Но седмца до откриване на заседанието на съда «Лена Голдфилдс» без всякакво предупреждение приостановила работа на всички свои предприятия в СССР и закрила своята контора в Москве. Това бил истински локаут, жертва на който станали 15 хил. човека. Такова действие на компанията, естествено нажежило и без това нажежената атмосфера. Освен това, своята едностранна акция компанията грубо нарушила концесионния договор. Юридически и фактически този договор престанал да съществува. Тогава Съветското правителство направило логически извод от създалата се ситуация: договор няма — не може да има и арбитражен съд, основан на този договор. Главният концесионен комитет отозвал своя представител от арбитражния съд и се отказал да участва в разбирателските дела. В сложилата се ситуация единственно правилен път за «Лена Голдфилдс» било да встъпи в преговори с Главния концесионен комитет и да се опита така да урегулира възникналите усложнения.

Но концесионерите, заредени с широко разпространено тогава в капиталистическите кръгове на Запада очакване за близкото падане на Съветската власт като резултат от трудностите през първата петилетка, взели съвсем друг курс. Те настояли на разглеждането на делата на двамата останали члена на арбитражния съд и този псевдосъд в отсъствието на съветския представител внесъл на 2 септември 1930 г. в Лондон съвършенно невероятно решение: той «задължил» Съветското правителство да заплати на «Лена Голдфилдс» 12 965 хил.. ф. ст., от които около 3,5 млн. представлявали капитал, фактически вложен от компанията в концесията, а 9,5 млн. е представлявала суматаот акумулираните печалби, които компанията, според нейни разчети, трябвало да получи в течение на оставащите 25 години концесионен срок.

Разбира се Съветското правителство заявило, че то не признава нито закоността на «съда». Но «Лена Голдфилдс» не искал да се примири с това и започнала яростна антисъветска кампания в печата, в политическите и делови кръгове на Англия, САЩ и редица други страни.»

СССР дала своите доводи, и се оказало, че не СССР бил длъжен на англо-американската компания, а напротив, тази капиталистическа компания била длъжна на съветската страна в 6 млн. долара.

След дълги спорове и търгове на 4 ноември 1934 година между СССР и «Лена Голдфилдс» бил подписан договор, по който действието на концессионния договор от 14 ноември 1925 година се прекратявал. Цялото имущество на компанията «Лена Голдфилдс» преминавало в собственост на съветското правителство без каквито и да било допълнителни формалности. Последното приемало на себе си задълженията да изплати на компанията 3 млн. фунта стерлинги за 20 години без проценти, но и без права на предявяване  от«Лена Голдфилдс»  както и претенции по налози, глоби и неустойки[7].

В 1954 г. СССР naпyлно се разплатило по този дълг[8]. А в 1968 година брежневското ръководство решило да признае лондонския иск от 2 септември  1930 г на сума 12 965 хил фунта стерлинга![9] То взема и фактически дарява на американските банки още 62 млн. долара! По-късно в края на 80-те и началото на XXI век замърсявайки в СМИ темата за митичните «съветски дългове», това че Горбачов, Елцин и Путин, изплатили на англичани, французи и американци по 1/3, 1/4 от това което е било изплатено от СССР отдавна.

Днес Ленския златоносен басейн се разработва от компанията «Лензолото». Контролният пакет принадлежи на «Норникел». А «Норникел» се контролира все пак от американските банкeри, в частност The Bank Of New York[10]  — прим. РП)

Следва да се обърне внимание на това, че самия Троцки в «Моят живот», си спомня своята дейност на поста глава на концесионния комитет, пише, че се е ръководел не от съображения за подем на народното стопанство. По неговите думи, «в борбата против тъпоумния национален подход към стопанските въпроси («независимост» по пътя на самозадоволяваща се изолираност)» той издигнал «проблема на разработка на система на сравняване на коефициента на нашето стопанство и световното. Този проблем произтичал от необходимостта правилно да се ориентираме на световния пазар…».  Той отбелязал, че

«по съществото на проблема сравнителния коефициент, произтича от признанието на господството на световните производителни сили над националните, означава поход против реакционната теория на социализма в отделните страни».

Прочитайки фактите, прочетявайки тези строфи на Троцки, може без труд да се отговори на въпроса, приписала ли му е сталинската пропаганда идеята за капиталистическа реставрация, или той реално се е стремял да я осъществи.

Тази мисъл Троцки развивал в «Открито писмо до членовте на ВКП(б)», публикувано в «Бюлетена на оппозицията» от 23 март 1930 година. Ставащата в СССР индустриализация и колективизация той оценил като «авантюра», критикувал техните форсиращи методи (забравил, че СССР се намирал в  коленете на вражеските страни, готвейки се да извършат нападение). Прави извод за необходимост да се отстъпи от дадена политика. Троцки написал буквално следното:

«Отстъплението все пак е неизбежно. Нужно е да се извърши по-рано и в по-голям размах».

Обърнете внимание на думите «да се отстъпи повече» — понятно, че става въпрос именно за капиталистическа реставрация. Сред неговите предложения, публикувани в указаната статия, било следното:

«отказване от «идеалите» на затворено стопанство. Разработотване на нов вариант на план, разчетен на възможно широко взаимодействие със световния пазар».

(Тези същите «песни», които ни пррха перестроечниците и цялата тази капиталистическа измет, която и смени, в това число главното и ни вкара в  задния двор на капиталистическите страни. Ето за такова бъдеще за Русия мечтал Л. Троцк. — прим. РП)

По горе ние отбелязахме, че става въпрос не за «закритост», а за създаван в нашата страна на мощна индустриална база, за ликвидация зависимостта от импорт на машини, оборудване. Освен това, в началото на 30-те години водещите капиталистически страни въвели икономически санкции против Страната на Съветите. Така  в 1930–1931 г. САЩ въвели ограничения на внос на съветски стоки, аналогична стъпка предприела и Франция в 1930 година, а в 1933 година Великобритания въвела ембарго на всички стоки със съветски експорт. Така, шансове на взаимодействие със Запада, на привлеичане на инвестиции били сведени до нулса. Как той е разчитал в тези условия да се добие реализация на поставените им задачи? (Авторът тук, видимо, има в пред вид Троцки — прим. РП) Трябвало да се отиде на многочислени отстъпки и по отношение на световния империализъм в икономическата и във външната политика, че и каквото еса направили Горбачов и Елцин в 80–90-те години е същото, като Троцки в областта на концессионната политика в 1925–1929 г.

Всички тези факти позволяват пряко да се заяви за действителното намерение на Троцки да реставрира капитализма в СССР.

Мит 4. Пятаков не летял в Осло за обсъждане на заговорничещките планове с Троцки през декември 1935 година. За това свидетелстват публикации на норвежски вестници – консервативния «Афтенпостен» и социал-демократическия «Арбайтербалтен» през януари 1937 година, в които сътрудниците на администрацията на летището Хелер, разположено близко до Осло и неговия директор заявили, че за цялата зима 1935 – 1936 г. чуждестранни самолети там не са се приземявали. И този факт, според мнението на антисъветските настроени деятели, подтвтрждава, че може би никакъв заговор на опозицията не е имало.

За съжаление, никой не се опитва да опровергае този мит. Това, което са писали споменатите вестници, писал Троцки в своите работи по тази тема – това е пряк опит да се въведе в заблуждение. За да стане ясно за какво става въпрос ще се обърнем към показанията на Радек и Пятаков на процеса на параллелния троцкистски център през януари 1937 година.

В края на 1935 година Карл Радек получил писмо от Троцки, в което той заявява за необходимостта да се поиска поддръжка от Германия и Япония в борбата със Сталин, след победата да се отиде към широки икономически и териториални отстъпки, да се реставрира капитализма. След прочитане на писмото Радек поставя въпроса за необходимостта да се срещне с Троцки. Пятаков се отправя в  служебна командировка в Берлин през декември 1935 година, среща се с кореспондента на «Известия» Д. П. Бухарцев, който му е препоръчал Радек. Той от своя страна го запознава с Густав Штирнер в парка Тиргартен, който му предложил на следващия день да лети до Троцки на частен препоръчан самолет. Рано сутринта на 12 декември 1935 година Пятаков и Штирнер излитат от Темпелгофското летище и към средата на деня кацат на летището в Осло, където ги чакал автомобил, който ги закарал до вилата на Троцки.

Материалите от упоменатия съдебен процес показват следното: в хода на беседата, продължила около два часа, Троцки заявил на Пятаков за неизбежнотокрушение на сталинската държава, която от негова гледна точка няма да издържи удара от страна на фашизма в предстоящата война. В тези условия, по неговите думи, у троцкистите трябва да има избор: или да загинат в руините на Съветската държава, или да свалят Й. В. Сталин, за което е нужно да получат поддръжка от Германия и Япония. Троцки съобщил, че в резултат от своите преговори със заместник прецедателя на НСДАП Рудолф Гес той договорил отстъпки, на които трябвало да направят троцкистите на немците в случай на своята победа. Сред тях: благоприятно отношение към германското правителство в ключови международни въпроси; территориални отстъпки; допускане на германски предприемачи до експлоатация на суровинните ресурси на СССР; създаване в Съветския Съюз на благоприятни условия за дейността на немските частни предприятия;  разгръщане по време на войната на диверсионна работа на отбранителните предприятия и на фронта.

Както бе отбелязано по-горе, сътрудниците на летището Хелер, което уж било единствено около Осло, твърдели, че в периода 19 септември 1935 – 1 май 1936 г. въобще никакви самолети не са се приземявал, а само един норвежски самолет, дошъл от Линкьопинг (забележка: Линкьопинг се намира в Швеция, а не в Норвегия — виж. «Атлас мира». М., Издателски дом ОНИКС, 2001 г., с. 118 – 119. Така ние виждаме първата грешка на контрареволюционната пропаганда).

Що се отнася до публикациите във вестниците за летището Хелер…

Първо следва да се отчита, че полета на Пятаков бил секретен, самолета бил предоставен от германските спецслужби. И никой не фиксира тайните полети, не ги записва в журнала на летището. Напълно е възможно, че, стремейки се да остане незабелязан, той се е приземил в страни от посадачната площадка. Специалистите отбелязват, че самолетите през 30-те години били с малки размер и могли в определени ситуации да се приземят в места извън летищата.

Втoрo- версията на норвежската преса опровергава Генералния прокурор на СССР А.Я. Вишински. Той представил на съда информация от Консулския отдел на НКИД СССР, съгласно който посолството на СССР в Норвегия получило официална справка за това, че летището Хелер около Осло приело самолети от други страни в течение на цяла година, отлитания и кацания са възможни и в зимните и в летните месеци.

На това възразявали: това е само справка на консулския отдел на НКИД, а не от норвежските власти, чието мнение можело да се счита за безпристрастно, затова не слдва да се приема като сериозен документ. Но не забелязват, че това са данни не на НКИД СССР, а информация на неговия консулски отдел за официална справка, получена от посолството на СССР в Норвегия. Или данните на норвежските власти са разбираеми.

В тази връзка може да възникне въпрос: а какви са справките, които са напечатали вестниците? Да кажем следното: след «перестройката» ние се убедихме, че вестниците могат да напечатат всякаква дезинформация, могат да платят за да дадат интервю по подобаващ начин. Друго дело — проверка от страна на държавните структури, от които е невъзможно нишо да убегне.

Също така заявили, че летището Хелер уж било единствено летище в Осло. Но то не било единствено. От 1912 година в близост до Осло функционирало друго летище — Градермун. Полето Хелер и Градермун се използвали за излитане и кацане на самолети (виж. материала в Уикипедия в англоезичната версия — KjellerAirport, Wikipedia). Таке че в 1935 година е имало две летища приемащи самолети.

Могaт да отговорят, че само Хелер приемал граждански самолети, а другото било военно летище Но ако погледнем на препратките за Хелер в англоезичната версия на Уикипедия, то ще забележим, че и то е било военно летище.

Следва също да се осланяме също така на показанията на Тухачевски, дадени на следствието, в което той казва, какво му е разказал Пятаков след полета в Осло през декември 1935 година.

«През зимата на 1935 - 1936 година… аз имах разговор с Пятаков, в което последния ми съобщи установката на Троцки за осигуряване на безусловното поражение на Съветския Съюз във войната с Хитлер и Япония и за вероятно откъсване от СССР на Украйна и Приморието. Тези указания говорили за това, че е необходимо да се установи връзка с немците, за да се определи, къде те ще разположат своите армии и къде трябва да се готви поражението на Съветската армия».

Но публикациите в норвежската преса не е отделен случай. Троцки в своията работа «Престъпленията на Сталин» и автор на статията «Срещата на Пятаков с Троцки», публикувана в «Бюлетена на опозицията» в 1937 година се опитва с всики способи да утвърди недоверие към факта на срещата на двамата споменати контрареволюционери. Така, Троцки недоумявал, чео в един ден Бухарцев се срещнал със Штирнер и на следващия ден бил готов самолет и паспорт за Пятаков. Той си задава въпроса, как това е възможно? Самолетът предоставили спецслужбите. Не следва да се забравя, че Штирнер — това е псевдоним, него го наричали Карл Йохансон (Райх). Той организирал всички срещи на Троцки и Седов с неговите съратници в СССР, имал широки връзки зад граница, няколко паспорта с лик и жителство. И у него, благодарение на обширните връзки, разбира се всичко ставало бързо. (За него говорили по време на съдебния процес над дяснотроцкистския блок през март 1938 година). За това и генералния прокурор на СССР А. Я. Вишински питал свидетеля Д. П. Бухарцев: да се лети от една държава в друга е непросто. Как така леко самолет са получили в Германия? Бухарцев отговорил, че Штирнер му казал, че има правителственни връзки и организира дело.

Опитвайки се да докаже, че упоменатата среща уж не е била, Троцки утвърждавал, че ако към него дойде другар и съучастник по заговор, то той бил задължен да го устрои на нощувка, за да не се окаже забелязан от агентите на Съветските спецслужби. Недоумявал, как Пятаков е можел да се отлъчи за ден от Берлин, когато надзора за Съветските чиновници зад граница е строг – преди всичко от страната на ОГПУ. Трябва да се отчете, че той се е борил със Съветската власт, и на него не му е било до отвличане, особено отчитайки положението на Пятаков, който когато е бил в командировка в Берлин се отлъчил за денонощие. Пятаков цял ден отсъствал в Берлин. Трябвало е да се върне в Берлин, по-бързо.

Що се отнася до надзора за съветските деятели от страна на ОГПУ, от които да се скриеш е било невъзможно, иначе, както твърдял Троцки, него бързо го разобличавали. Не трябва да се забравя, че ОГПУ възглавявал тогава Г. Ягода, който също е бил член на дяснотроцкистския блок. За това, че Ягода прикривал неговата дейност, имаследните доказателства.

Първо-през 1997 година била публикувана работата «Хенрих Ягода. Нарком на вътрешните работи на СССР, Генерален комисар по държавна безопасност. Сборник от документи», в които се представят протоколи от неговите допроси на следствието, в хода на които той признава връзките си със заговорниците.

Второ- Г.А. Токаев, заемащ длъжност партиен секретар на Военно-въздушната инженерна академия Н.Е. Жуковски в 1937–1948 г., състоящ се в нелегално заговорническата организация, в своите мемоари в емиграция писал, че той и неговите съратници контактували с шефа на Любянка Хенрих Ягода, оценявайки го не като «слуга, а като враг на режима». Токаев отбелязал, че Ягода е спасил многот от тях от разобличение, но «бил отстранен от НКВД, и ние загубихме силна връзка в нашата опозиция с разузнавателните служби».  Затова е понятно, защо Пятаков се оказал незабелязан в 1935 година по време на полета в Осло.

Разглеждайки всички тези обстоятелства,ние имаме всички основани да твърдим,  че в 1937–1938 г. Й. В. Сталин и органите на НКВД своевременно предприели мерки по предотвратяване на дейността на агентите на нацистска Германия. Както беше отбелязано маховика на репресиите обхванал и честни хора, което е било осъдено от Съветската власт още в 1938 година ( Трбва да се отбележи, че това «махало» «обхванало честни хора» именно защото в органите на НКВД, парт и совапарата стоели тези самите врагове на народа, които се ползвали със своето положение и сознателно поругавали «честните хора», или искрените привърженици на социализма, нямащи никакво отношение към контрареволюцията и преди всичко, действително болшевики, истински комунисти. По горе автора на статията писал за ръководителя на ОГПУНКВД Х Ягода, но  за съжаление не бил само той. Това също следва да се отчита, повтаря за либералните пропагандни тезиси за «невинно пострадалите» и «честните хора». Това иска да прехвърле вината от болната глава на здравата. Но тези приоми е нужно да ги видим и да не позволим да се объркваме — прим. РП), но в същото време не трябва да недооценяваме, че предприетите мерки по разгром на петата колона минимизирали шанса от поражението на нашата страна в надигащата се война със световния империализъм.

Taзи мисъл разделяли редица видни държавни деятели от некомунистически страни. Например посланика на САЩ в СССР Дж. Девис, съратник на Ф.Д. Рузвелт, в своя дневник на 7 юли 1941 година написал следното:

«…Днес ние знаем, благодарение на усилията на ФБР, че хитлеровите агенти са навсякъдеюду, даже в Съединените Щати и Южна Америка. Немското настъпление към Прага се съпровождаше с активна поддръжка на военните организации на Хенлайн. Същото стана и с Норвегия (Куислинг), Словакия (Тисо), Белгия (Дегрел)… Но нищо подобно не виждаме в Русия. «Къде са руските съучастници на Хитлер?» — питат ме често. «Тях ги разстреляха» — отговарям. Едва сега започваш да осъзнаваш, колко далновидно е постъпило Советското правителство в годиние на чистката».

А в един от ноемврийските броеве на британския вестник «Сънди експрес» за 1941 година Дж. Девис в свое интервю отбелязал, че в 1937 година значителна част от света осъждала чистките в Съветския Съюз, предполагала, какво те представляват.

«възмутителни мерки на варварство, неблагодарност и проява на истерия. Но днес става очевидно, че те свидетелстват за поразителната далновидност на Сталин и неговите близки съратници».

Той заявил, че Съветското съпротивление, «свидетелите на които ние се явяваме», щеше да се «сведено до нула, ако Сталин и неговите съратници не премахнали предателските елементи», че «…явява се такъв урок, над който следдва да се замислят другите свободолюбиви народи».

Однако все перечисленные обстоятельства не принимаются в расчет антисоветски настроенными исследователями. Сегодня очевидно, что цель, которую ставили авторы «перестройки»  и «реформ», пользующиеся поддержкой правительств США и Европы, — уничтожение нашей страны (под флагом ликвидации «империи зла», «агрессора», его замены «цивилизованной страной»), превращение ее в сырьевой придаток и рынок сбыта мировых держав достигнута. Для этого надо было представить нашу страну как хищную империю на Земле, как на международной арене, так и внутри, поставить на одну доску с гитлеровской Германией, доказать, что якобы она не поддавалась реформированию, ее можно было только уничтожить. Для достижения поставленной задачи также была реабилитирована деятельность политических сил, фактически работавших на гитлеровцев в годы Второй мировой войны – особенно правотроцкистского блока, тактику которого, касающуюся сотрудничества с иностранными государствами, подрыва страны, взяла на вооружение «Демократическая Россия» в 1989–1991 гг. (Не только правотроцкистского блока, другие террористические центры и блоки, организованные троцкистами и действовавшие в значительной степени под их руководством, ничуть не лучше. Это показывают материалы процессов над врагами народа, подлинники которых найти не сложно. — прим. РП)

В настоящее время особенно важно не допустить повторения трагических событий, полного подчинения интересов России интересам западных стран под флагом интеграции в мировое сообщество. (Поздно спохватился товарищ. Она уже четверть века как полностью подчинена иностранному капиталу и усиленно им разграбляется. Задача каждого истинного патриота страны — положить конец этому антинациональному беспределу, но без уничтожения капиталистического варварства ее не решить. — прим. РП) Для этого сперва важно осознать всю фальшь пропаганды, используемой соответствующими политическими группировками. В этой связи особого внимания заслуживает изучение деятельности сил, совершавших государственную измену в прошлом, одним из видных представителей которой являлся правотроцкистский блок, разгромленный в 1936–1938 гг.

Михаил Чистый, аспирант Исторического факультета МГУ

Источник — https://kprf.ru/history/party/136591.html

[1] «Реабилитация. Политические процесса 30-50-х годов», Москва, Издательство политической литературы, 1991 г., стр. 260.

[2] «Процесс троцкистско-зиновьевского террористического центра», МЛРД «Рабочий Путь», 2018 г.

[3] «Процесс антисоветского троцкистского центра», НКЮ Союза ССР, Юридическое издательство, 1937 г.

[4] О группе Стэна-Ломинадзе см.  здесь https://work-way.com/blog/2017/12/01/pamyati-s-m-kirova-pod-znamenem-generalnoj-linii-partii/

[5] Непосредственным убийцей Кирова С.М. был Л. Николаев, активный участник ленинградского террористического центра зиновьевцев. Дело  Николаева- Котолынова и ещё 12 зиновьевцев-террористов (Антонов, Звездов, Юскин, Соколов, Шатский, Толмазов, Мясников, Ханик, Левин, Соскицкий, Румянцев и Мандельштам)  слушалось 28-29 декабря 1934 года в Ленинграде выездной сессией Военной коллегии Верховного суда СССР.

[6] Майский И. М. Воспоминания советского дипломата, 1925-1945 гг. , М, «Наука».  1971 г.

[7] http://statehistory.ru/1970/Iz-istorii-sovetskikh-kontsessiy—Lenskie-zolotye-priiski-i-Lena-Goldfilds-Limited/

[8] http://www.pseudology.org/Mazoxin/Koncessii.htm

[9] https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%82%D1%8B%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B8

[10] http://istmat.info/node/41797




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: metaloobrabotka
Категория: Технологии
Прочетен: 1658831
Постинги: 2344
Коментари: 323
Гласове: 465
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031