Бъди себе си! :: Тук преди 1 година. Паметно.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.07.2009 17:35 - Тук преди 1 година. Паметно.

Прочетен: 1089 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.07.2009 18:45

Щях да пиша горещ пост за минали събития. Обаче съм пропуснала да платя интернета, пък и неделя... Не било писано.
Днес смътно си спомням за точните неща, които щях да пиша, но пък мога да надраскам няколко думи по случая, да не го пропускам.
ПРеди година, както писах, се опитаха да ме наранят. Съвсем целенасочено. Използвайки чувствата ми.
Нямаше начин. Просто разбрах, че някой не става. Защо да се наранявам?
Една кучка тайно от другите се опитваше да ме обижда и да ме накара именно ... да страдам. Винаги съм се изумявала от наглостта на такива типове. Да бият по най-нежните струни в душата ти. Това са гнусни хора. Това дори не е тяхна работа. Само и само да спечелят един мъж в случая, или да докажат, че тяхното си е тяхно. Ако приемем, че някой се е съгласил да е техен. А момъкът изцяло подкрепяше интригите, които тя кроеше. Дори пусна слух зад гърба ми, че аз съм била крояла интриги. Аз просто направих интритите обществено достояние. Нали тя ги иска, защо да са скрити... Има кой да се бои от изкарването им на светло, но не бях аз. Нищо, че момъкът подкрепи интригантката, която мечтаела да стане монахиня. Но не пропуска да забърше нещо по-младо от нея на път за Манастира! )))))))) Eх, лицемери! Пълни са манастирите с такива манахини...усмихнати. Тя се усмихва докато те ръга в ребрата!!! Той пък е решил, че аз съм длъжна да я търпя и да си затварям очите пред наглостта й. Нали моите ребра са атакувани, не неговите!
За щастие, не всички се повлияха от интригите им. Това ми стига. Болшинството...то все е калпаво, болшинството...

Това, което трябваше да им спомена тук....

Сега, след 1 година, когато ужасът ми от събитията отмина, дойде тази дългоочаквана от тях болка, която целиха. Сега, 1 година по-късно боли. Така, както го бяха замислили. Нека се радват. Всеки храни душата си с различни неща. Аз нямам нищо против да им нахраня душичките с моята болка, която преследваха. Защото всеки си плаща сам.
Боли, защото е трудно да се разочароваш в малкото, в което си вярвал. В човека, в който си инвестирал много доверие и си му пазил гърба. Дал си му подкрепата си. Борил си се за неговото добро. Жертвал си туй онуй, за да му помогнеш. Нищо, че той не разбира. Боли да се изгаврят точно по този начин. Някак е много, много пошло.
И това не е от възрастта и от опита. Детето ми дори в 1 клас не си е позволявало да печели облаги на гърба на униженията на другите. Камо ли на униженията на съкровенните им чувства. Идеята им на двамата хубавци беше, като знаят, че аз държа на него, което заявих открито, той да ми покаже, как тя е жената на живота му, горещо се е влюбил в нея. И да се гаври, като ме гледа как се гърча от унижения.
Не, не се получи. Все пак не съм толко глупава. Не става тоя детски номер при мен.

Но обидно е желанието да те унизят. Боли от желанието да се надсмеят. Нито съм закъсала за него, нито пък позволявам мъж да определя живота ми. Опитът ме научи, се с мъж с добро ... никога. Ще ти изяде ръката, ако му подадеш пръст. Така и правя. Изключения няма. Най-малко пък към мъже, които ме обичат. На тях не им трябва милостиня.

Радвайте се, гълъбички, че болката от постъпката ви намери своето място след отстъпването на гнева.

А останалите...помислете, кой би спечелил от това, че се подигравате с човек, който ви е подал ръка за помощ и любов! Стига да не ви пречи!

1 година, откак отчаяните ми опити да реабилитирам културата на българина-мъж се провалиха катастрофално. Как да им помогнеш, като са ... .

БРаво, тарикати. Но вие не сте тези, които биха могли да се смеят последни.

И ще припомня литературните произведения, родени от вашата глупост.

Кратки литетатурни форми върху истински случки.

ТЯ НЕ РАЗБРА, ЧЕ ТЯ Е ПРЕЕБАНАТА,

                    МЕН НИКОЙ
                  НЕ МЕ Е ЕБАЛ.

                 А ЛЮБОВТА МУ -

                  ТЯ НИЩО НЕ
                      СТРУВА.

               ПОДАРЯВАМ Й Я!

Кратки литературни форми върху истински случки.

ЩЕ СЪБИРАМ ВСИЧКО, КОЕТО

ПОЛУЧИХ

ОТ ТЕБ,

ЩЕ НАПРАВЯ ТОПКА С КАЛ

И ЩЕ ТЕ                        ОМАЖА
                                            ЦЕЛИЯ.

ИСКАМ                                ДА СИ

КАЛЕН,                                     ТАКА

НИКОГА
НЯМА                                         ДА

ПОИСКАМ                             ДА

ТЕ ДОКОСНА ОТНОВО                       ||||
                                                       ....