Това е градът на моето детство. Прекръстили са го. "Балканабад" - дали пък не е в моя чест :))).

Така се строи в земетръсна зона. В едно такова блокче на първия етаж живеехме ние. И Пламен от София, на  втория етаж над нас, чиято майка като Тома Неверни отказваше да повярва, че ще отслабне там в жегата, ха ха. Никой не се спасява от жегата, сваляш тлъстините. Пламен пък беше първият ми опит като преводач. Превеждах му в училище, докато не научи чуждия за него език - цяла година в 4-ти клас. Аз бях там от 1-ви клас.

 С Пламен бяхме много добри приятели, но го запомних със страха, който брах, когато му спуках главата с дървено трупче и се крих цял ден под масата. Да ударя момче! Това беше скандално в заобикалящото ме неразбиращо общество. Но ми се размина, благодарение на него, той не беше ревльо и явно беше ме защитил. Приятели в добро и лошо!

 Запомних и кучето му Джина. В момента имам подобно. :)

 Е, сателитите са новост за мен. Става въпрос за 80-те все пак, когато бях там.

Беше много интересно.

 

 

Пред блока си имаше и оградка, и зеленинка... Автентична снимка - аз с брат ми и сестра ми пред блока с дървената оградка. Да, лоша снимка, че иначе щях ли да се показвам. Трима ученици.

 

 

 

 

А по-долу е планината, до която бягахме 1 км. в пясъците преди тренировка по баскетбол.

 А ходихме и в пещерата й на пикник! С учителката. Родителите ни се предполага, че са заети! Там училищата и учителите са по-взискателни към себе си, отколкото тук. Макар и в пустинята, на хиляди километри от столицата Москва. На 1 месец път с камили ;))) Столицата на Туркменистан е Ашхабат. Разбира се, че съм била и там, но Москва беше на върха, като столица на многонационална държава СССР. Не бих казала, че беше зле.

 Улиците са наистина широки.

 

 

 

 

 

Този сравнително малък град на републиката си имаше виенско колело, голямо както в София ленд, че комай и по-голямо. Изостанала Туркмения имаше това, което цивилизована България нямаше доскоро, а и в момента няма. Чух, че Костовица иска да го направи офис-сграда, защото прането на пари вече не върви. 

Русия се беше погрижила за тази страна, в която израснах! Културни центрове, балет, блокове... Туркменците живееха в аули, в дупки, издълбани в пясъка, преди руснаците да им построят блокове, устойчиви на земни трусове.

 Туркменистан е по-голям от Великобритания, Япония и други подобни силноразвити страни.

 

МОето виенско колело :) близо до което тренирах гимнастика. и пеех в хора на Пионерския дворец.

 В Туркменистан с нас се отнасяха както негрите с бял човек, слязъл сякаш от Космоса. Е, почти. Но за български дъвки можеха да те пуснат невредим от полицията.

 

 

 

Ще видите и как изглежда изключително смесеното население на републиката, поне беше република. 
И колкото да не ви се вярва, това е пазар на месо... на открито. Но пък месото им е доста по евтино от нашето и не умират от глад. Купувахме по един бут поне, не по-малко. Особено любима беше сушената риба.

 

 

Красив залез и блок на 5 етажа - това е изключително смело начинание. Преживяла съм земетресение  6,7 по Рехтер. Сградите са предимно на 3 етажа, а местните имат най-често по 12 деца.

 

 

Пяметник на Губкин. Нито помня кой беше Губкин, нито помня да съм виждала този паметник. Но камила на паметник си е забележително събитие. Да , виждала съм и камила с две гърбици и съм пила камилско мляко и кефир.

 

 

 

 

Красиво е. Не само в Москва има красиви църкви. Това е на поне една седмица път с влак от Москва. Граничи с Иран и Афганистан. 16-годишни момчета ставаха инвалиди във войната в Афганистан, където ги мобилизираха. Ония са некви животни. Руснаците, смело твърдя, доста цивилизоваха Туркменистан. ЗАбележителна гледка е туркменка-балерина. Там жените ходят с дълги рокли и крият краката си с шалвари, а лицето със забрадки. От мъжете, но и от слънцето. Стига над 40 градуса на сянка.

 

 

Обичах широките улици. Такава беше и пред блока ми. НЕ е като при капитализма. В Англия щяха да ни прегазят, защото уличката е тясна като пътечка, собствениците на земя не разрешават да се строят пътища!!! А две коли не можеха да се разминат, камо ли с камион. А тук пустиня голяма, улиците са широки. А и руснаците строят за човека, не за парите.

 

 

 

Планината непосредствено до  града не е много висока. От моето училище и блок, които бяха едно до  друго, започваше такава гледка - пясък и ниски скали.

 

 

Зеленчуков пазар. Направо от камионите. Там водата е голям проблем, зеленчуците идват отдалеч, но пък дините са огрооомни, както и шапките на туркменците, които ги пазят от слънцето,  а памукът е безкрай.

 

 

И накрая красивия нощен Балканабад, градът, в който израстнах. Верно, с руснаци, не с туркменци. Туркменците бяха по-малко. Както прочетох тези дни в интернет, Балканабад е руски град.

 

 

 

 Но най-важното е, че спомените ми са красиви.

 А там живее и първата ми любов, Гигаурий Юрий, мулат. Смес между рускиня и туркменец, изключително рядък случай на смесване на кръв. Кестеняв със сини очи красавец. За 6 години само един. Хубаво е, че не се влюбваме всеки ден. Би било ужасно. Бог е милостив, или природата - кой както му харесва. За щастие не се срамувам от вкуса си и днес!

 

С една дума - екзотично.

благодаря ти не само за посвещението, но и за интересната информация и снимките!!!

Прегръдки и целувки, приятелко! ***

Прегръдки и целувки и за теб, ком!
И аз ти благодаря за посвещението, което ми направи преди време! ТАкъв жест не се забравя. :)
В момента си чета 4-5 книги едновременно :))), едната от които е "География на Туркменистан", учебникът ми за 8 клас, който получих там и не използвах. Интересно е.

учих в Москва и си спомням, че "Губкин" се казваше Университетът за нефт и газ. същият, който е завършил и Абрамович!
Поздрави за носталгията! :-)

Благодаря, благодаря за уточнението.
Но не само... :)