3:00 Сутринта - Напускам бара, в който до преди малко съм преживявал усещането на музиката, която грабва всичките ти сетива… Музиката, която слушаш с очите и ушите си… За пореден път ще го кажа: “Аз съм един щастлив човек”, в чийто живот максимата “Всичко е точно така както трябва да бъде” е равна на реалността.

Когато се занимаваш с изкуство, всяка една твоя клетчица, от която зависи живота ти, чувства любовта, радостта, болката, щастието и предава това пракрасно изживяване на спомените, с които да топлиш усмивките си, да създаваш бъдещето си… Е, аз съм от тези хора ! За добро или лошо, не знам, но тази нощ едни други хора, Любо и Мария, пренаредиха всичко, до което се докоснаха, а повярвайте ми, те докосват с най-вълшебните пръчици, с които може да възприема човек - глас, думи, глас, думи, глас и пак думи. Толкова живот и любов може да се види само в няколко от българските изпълнители. Ще си позволя да ги изрека: Белослава, Мария, Графа, Любо… Естествено, че има и други, много други, но точно тези са пример за това как и защо съществува музиката в България! С Бубето и Любо се познавам отдавна, просто така е отредила съдбата, но с Мария се запознах тази нощ.

Честно казано, очаквах нещо друго, някаква друга Мария, Мария-звездата, Мария-гласът, Мария-поп иконата, Мария не знам и аз още коя… И честно казано точно Мария беше тази, която разби теорията на конспирацията на пух и прах просто с една усмивка, ей така… Първо впечатление -  нямам думи! Земен човек, прекрасен човек, прекрасен глас, прекрасна жена. Като човек, който вече 12 години е отдал живота си на модната фотография, красивите жени и музиката аз съм потресен, радостен, нищожен, ухилен до уши, зверски влюбен в това съчетание на визия, интелект, глас. Нито ще съм първият, нито последният, предполагам. Точно там е силата й - да пленява с едно движение, с една усмивка, с една нотка…  Не помня точно колко пъти благодарих за времето, което отдели да поговорим или за това, че се съгласи да се снимаме, но определено не са били по-малко от 100

Ще си кажете, предполагам, и те са хора, защо е това цялото суетене… Ами защото, мили мои читатели, те са хора, точно като нас, но те са хора, които дават любовта към музиката на нас и само на нас, съществуват заради нас, пеят заради нас, обичат и страдат заедно с нас, а ние - публиката, трябва само да им отвръщаме с усмивките, прегръдките, любовта си, енергията си, а това е толкова мъничко и в същото време толкова огромно и безкрайно… Но вие го прекрасно знаете това, нали? Усещате го, нали? И аз го усещам…

Благодаря на Мими и Любо, благодаря на всички тях, които ни радват всеки ден с музиката и енергията си, за това, че ги има и са такива каквито са!!! Благодаря ви за тази прекрасна вечер!

И не мога да не ви поздравя с тази уникално позитивна песен !!!

Lubo Kirov and Maria Ilieva - Alright (video + lyrics)

Любо Киров и Мария Илиева - Alright (видеоклип + текст)
Безплътно пак до мен се движиш
лицето ми недей да виждаш
сега разбирам, че те искам
кажи “добре”, играй на чисто.

Припев:
All Right, All Right
All Right, All Right
………. All Right

(нека да останем тук
нека да извикаме и някой друг)

Безплътно пак до мен се движиш
и тялото с ръце намираш
сега разбирам, че те искам
кажи “добре”, играй на чисто.

Обичам ви!

Love and Gratitude

ПП. Снимки по-късно

По-късно:

Максимата “Всичко е точно така както трябва да бъде” е равна на реалността. Колко си прав!!! Нищо няма за допълване. Нищо няма за изваждане.

Silence

Дзен :-)

Певците не са като нас.
Те, като хора на изкуството, са по-развити в някои области. Различават се.
А Мария Илиева не бих казала, че е най като човек. И в морално отношение не бих казала. Но ти си дръж на твоето мнение.