Обичам Онкологичната болница. Защото там е единствения доктор, който ме изпълва с гордост и спокойствие. Доцент Иван Гаврилов.
Тази седмица би трябвало да мина на химиотерапия. Смятам да драскам тук за ужасиите на рака, но по-натам. Аз не минах. Вместо след месец - случаят ми е от най-тежките, химиотерапията ми не е започнала след вече месец и половина. Създадох им спънки за документите, а те за лечението ми. И защо не?! С гордост бих се обрекла на смърт в знак на протест срещу корупцията и нарушенията в болниците. Защото аз съм половин час на химиотерапия, а подписвам собственоръчно документ, че съм лежала около 1 месец в Онкологията, с което се източват мощни парични средства. На мен гледат като на златно кюлче. Повярвайте ми, не знаех тези подробности, когато отбелязах, че гледат на мен като на златна мина. Това се оказа причина. А сега накъде? Да стана ли съучастник, или да се откажа от химиотерапия?

Моля както никога за коментари.

Автор: viki11 Категория: Лични дневници
Прочетен: 28 Коментари: 2Коментари


1. anarhista - Не мога да повярвам...
18.07 21:39
Просто не мога да повярвам и останах без думи... Имам връзки в по-висшите слоеве на обществото (политика), мога да разпитам, или да направя нещо по въпроса?? С каквото мога, бих помогнал! Здравноосигурителната каса трябва да си плати за злодеянията си!

Боби - Анархист

Изтрий

Бори се! Ако е необходима химиотерапия - направи я на всяка цена, а когато дойде време за чертата под сметката, вече ще знаеш как да постъпиш. Важното е получената отсрочка от смъртта, която е неизбежна за всички, но е хубаво да се научи да чака.
Потресена съм от написаното, макар че не ме изненадва, защото съм се сблъсквала с почти същите проблеми за мои близки. За съжаление само този съвет мога да дам - НЕ ПРИЕМАЙ СМЪРТТА!

Човек може да се пребори с рака и те моля да се бориш. За проблемите, които ти съаздавт печалбарите/лекарите мисля, че трябва да съобщиш на по-широк кръг от хора т.е. да потърсиш медиите за съдействие. В този блог пишаг журналисти и се надявам да ти съдействат. Най-важното сега обаче е да се пребориш с болестта.

Майнат им на машинациите. Не се отказвай!

10000 лева!!!

след като се разболях имах рядката възможност да срещна добро отношение без да се моля за такова и да се нагаждам. Питам се, защо трябва да сме много болни, за да срещнем загриженост и човещина.
Питам и вас.

не си обръщала внимание на тези неща!
Когато човек е поставен в екстремна ситуация, вижда света около себе си с други очи!
Има промяна в приоритетите и ценностите!

гледам смъртта в очите.
Такъв ми е живота.
Но тази политическа ситуация, само сега.
Парите са над живота, ние измираме, защото нямат нужда от хора, а от територии. Ужасяващо, но истината.
Още на 7 годинки бях до смъртта, после в 3 клас, после на 22 години. Все умирам аз. И вече е крайно време, защото не виждам за какво да се боря, а съм невероятно борбена и издържлива, метал.

Я се стегни! Ако не съм разбрала грешно, имаш дете. Заради него си струва да се бориш!
Много примиренчески и отчаяно ми прозвуча последната реплика...Я се стегни. Не ми изглеждаш страхливка. Събери сили и се бори!

решението е съвсем смислено.
Детето ми страда, заради болестта ми. Трябва да стане болногледачка, а не ще. Поне да не й тежеше. Има си богат баща, споко.
Иначе не съм се оставила на смъртта, а на Господ. И до утре ще реша какво да правя с химиотерапията, все пак. Да ли да подписвам фалшиви документи, за да ме налеят за 20 минути с отрови.
Пак казвам, има 50% шанс Господ да ме спаси.

такива изпитания ни учат да ценим всеки миг от живота и да го изживяваме качествено!!!

с тези машинации и фалш това живот ли е?

живот е, стига сам да си го направиш.

Я виж какво си писала горе :

от кол и въже

Затова сме тук , в това време и на това място
бъди това , което си писала и в което искаш да вярваш , че можеш да си !
Просто , ти не се предавай, пък каквто стане...
Амин !

мечтател. Направих си го, няма да ходя на лечение. Освен болестта, имам нужда и от спокойствие, за да оздравей, а не от лекари скочубри.

не само на мен ми е все едно какво ще стане.
На човешкия живот вече се посяга без задръжки. На морала също. Няма го моя смисъл да се боря. Това е и моят протест против положението в българското здравеопазване. Нали то ме доведе до тук.